автор: Alexey

Лесно откри пътеката към червения поток, макар че никога преди не го бе търсил.
Неизбежно е, казват. И отминават - мъртво безпаметни и изкупени.
Понякога чуваше тъжните песни на птиците с лунносиви очи; по залез оловното небе отразяваше златните кули на Ла Глоар; нощем някъде ехтяха писъците на прободени евкалипти и липи, влачещи зелените си коси в агония. И усещаше неизбежното му, съсирено присъствие.

"Отивам, за да откупя лекотата на сърцето и невинността си."

Мътночервените води се разстилаха неми и неподвижни. Бързо отвърна очи. Коленичи и зачака.
От ковчега беше започнала да се издига остра, режеща миризма на разлагащ се труп. Трескаво затисна капака с обгорен камък, сякаш погнусата можеше да събуди мъртвеца и гнева му.

Въздухът започна да се сгъстява. Вонята се смеси с аромата на акации, носен от южните здрачни ветрове. Потокът се покри с кадифени бръчки и шепот, като просъскващ между зъбите дим.
В далечината изплува ладията на Ла Глоар. По брега тичаха трите момченца, уловени за ръце и плюеха сини охлюви в реката. Лодкарят приближи и безмълвно заби греблото в червената тиня.
Погледна го с огледалните си очи. Изпитателно и - както му се стори - насмешливо. Чакаше.

"Да отворя ковчега пред него значи да погълна бръсначите на целия срам и ужас; да забия в плътта си нагорещения пирон и да вдишвам дима от разтварящите се вътрешности; да заключа черепа си в желязно менгеме и да чувам пращенето на белите, деформирани кости...
Да бъда виновен."
...
"Миг по-късно ще получа забрава и всеки белег ще бъде изличен.
Да бъда изкупен."

Да отвори ковчега и предаде вонящия, разлагащ се труп.
Нека бъде - помисли той. И отвори очи.

Ситроен се вдигна на пръсти към тях и бавно извади мъртвеца. Усмихна се като птица - без жал и отвращение, детски, и го пусна по червения поток. Братчетата му го изпратиха с погледи.
Ла Глоар мълчаливо протегна ръка. Всички мъртви души струват еднакво.
Той сложи в изсъхналата, белязана от пирони длан тридесет сребърника.

...
Над прегорелите ниви вятърът понесе сухата, жълтееща кожа; танцуваше в кухите и крайници; отваряше и затваряше празните клепачи; свистеше през посинелите устни, докато трите вретеновидни птици се спуснаха и я отнесоха в ноктите си.