автор: Freya

Когато се наситиш
на лешниковите слънца в очите ми,
ще стана синеока,
за да удавя дните ти
във най-дълбоката
си нежност. Мокрите
си и солени пръсти
ще заменя със огън
и ще възкръсвам,
среднощно босонога,
танцуваща в съня ти.
Магьосница съм - всеки път
ще сменям кожата си.
И съм безбожна,
изпепелена – цялата във сажди,
потънала в горещата
извивка на нощта - във течното
й тяло ще се раждам
и ще ме срещаш...

...а аз - почти съм вечна.