 |  Жаждата ми няма да угасне
ако пия морската вода.
Само може утре да прерасне
във бездънна, пареща вина,
че не мога да напълня стомни
-утолена да се прибера ...
и не съм смирена или скромна
с малкото да се задоволя.
Може би – солена – всяка глътка
повече ме тегли към света
и обзета от по-властна тръпка
жадно пия, без – уви – да спра.
А горчив вкусът е на водата
и солта пронизва мойта кръв.
Поразена търся по земята
извор друг, но има ли такъв?
Смътно го усещам. Той незримо
в мен тече, а сякаш в друг Всемир –
само капка стига да отпия
и не ще пресъхвам пак, безспир.
Жаждата ми няма да угасне
щом достигна морските дъна...
Само се засилва и прераства
във копнеж по Живата вода!
Публикувано от BlackCat на 15.05.2007 @ 09:02:09
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 9
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Жажда" | Вход | 11 коментара (22 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Жажда
от petinka на 15.05.2007 @ 09:43:33
(Профил | Изпрати бележка) | Устременост, воля и копнеж...това изпълва целия ти стих!
Поздравявам те! |
]
Re: Жажда
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 15.05.2007 @ 23:16:21
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Трудно е да се намери Живата вода... може би, защото никой не се сеща да погледне в аязмото на сърцето си...
В теб е Живата вода.:)
П.! |
[Без заглавие]
от Mariamrad на 16.05.2007 @ 02:08:58
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/user/mradkova?feature=mhum | | Da, v men e Jivata voda, i v teb, i vav vseki edin ot nas, a nie zashto li ia tarsim niakade drugade?!!! Dori ne samata neia dirim, a drugata - "solenata", ot koiato ni izmachva oshte po-jestoka jajda... Tova se dalji moje bi na neznanieto ni ili e vid duhoven "mazohizam". Blagodaria ti, Stefi! Neka da namerim IZVORA! |
]
Re: Жажда
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 16.05.2007 @ 10:21:10
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Да! Права си за солената вода! Може би... солената е подсъзнателната ни необходимостта да намерим стремежа, жаждата, който е по- ценен дори ит достигането.
Прегръдка:) |
]
]
Re: Жажда
от nikoi_1 на 04.08.2007 @ 23:07:06
(Профил | Изпрати бележка) | | Поетите са солта на живота, а поезията е виртуална реалност- изворът, който търсиш,без да знаеш,че си го намерила. Чувството за вина е пустинен, мъртъв бряг! А твоята мисия е да даряваш от "Живата вода" на словото! Красиво е! Поздрави! :))) |
Re: Жажда
от nikoi_1 на 04.08.2007 @ 23:07:08
(Профил | Изпрати бележка) | | Поетите са солта на живота, а поезията е виртуална реалност- изворът, който търсиш,без да знаеш,че си го намерила. Чувството за вина е пустинен, мъртъв бряг! А твоята мисия е да даряваш от "Живата вода" на словото! Красиво е! Поздрави! :))) |
Re: Жажда
от nikoi_1 на 04.08.2007 @ 23:07:13
(Профил | Изпрати бележка) | | Поетите са солта на живота, а поезията е виртуална реалност- изворът, който търсиш,без да знаеш,че си го намерила. Чувството за вина е пустинен, мъртъв бряг! А твоята мисия е да даряваш от "Живата вода" на словото! Красиво е! Поздрави! :))) |
]
Re: Жажда
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 15.01.2008 @ 22:37:27
(Профил | Изпрати бележка) | Нека тази жажда да не стихва,
а да те съпътства по света,
искаш ли, обичаш ли, те плисва
високата вълна на любовта! |
]
Re: Жажда
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 16.01.2008 @ 00:46:41
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg | | Мила Мария,тази жажда ни е от Бога дадена,тя ни съпътства от раждането до смъртта!Жажда за любов,доброта,красота,човечност,странствания из далечни земи и странни духовни галактики!...А духът е този, който ще ни води и след смъртта!Духът-нашето светло Безсмъртие!Поздрав за стиха-Че |
[Без заглавие]
от Mariamrad (m.radkova@abv.bg) на 16.01.2008 @ 01:17:05
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/user/mradkova?feature=mhum | | Вярвам, че е така - жаждата за Любов, Добро, Красота ни спасява - тя е двигателя. Но аз се страхувам от другата жажда - за преходните неща, която се засилва колкото повече пием от ... "солената вода" - моята метафора на света. Това стихотворение е вдъхновено от една индийска притча за един човек, който бил жаден насред морето и пиел морска вода, но... ожаднявал още повече, до лудост. Обграден от вода, а умира заради неутолената си жажда. Ирония на съдбата, нали? Спасението за мен е да утоляваме вътрешната, истинската жажда, благородните си копнежи от... Живия извор! Благодаря за прочита, мила Че! |
]
Re: Жажда
от Wendy (rusiqt@abv.bg) на 18.03.2008 @ 22:59:44
(Профил | Изпрати бележка) | Намери ли я...Живата вода?
Удоволствие е да те чета! |
]
Re: Жажда
от ra4e-ton на 27.03.2008 @ 22:14:06
(Профил | Изпрати бележка) | | Жаждата за живот се утолява с големи глътки живот! Пий до насита, Мариам! :)))))))))))))))))))) |
]
Re: Жажда
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 27.02.2010 @ 05:17:15
(Профил | Изпрати бележка) | "Жаждата ми няма да угасне
щом достигна морските дъна...
Само се засилва и прераства
във копнеж по Живата вода!"
Имаш много свеж и нетрадиционен подход в стиховете си, Мария, пишеш очарователно.
Поздрави и късмет!
|
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 801
ХуЛитери: 2
Всичко: 803
Онлайн сега:
