"Държава като тази аз не зная:
крадец да охранява полицая.
Но виждал съм и сценка като тази:
ченгето банда от министри пази... "
gorski
Защото е държавата рогата
и може да намушка депутата,
шега, тя даром млякото си дава
и без фураж, защото го продават.
Народът сълзи рони и въздиша,
не ще втален да мести пак каиша,
народът чака Крали Марко роден,
но никой не умира за свобода.
Умират за пари и то грамади,
куршуми гонят тлъсти тарикати,
че бизнесът изглежда, правомерен
ала расте по начин старовремен.
Храната пресата прежадно смиля,
тъгува ли - ридае тя насила,
не справедливост търси - гони плячка,
от клюки тлъста - истинска лапачка.
Европа ни оглежда пак през лупа:
Балканите - измислена хралупа,
а демокрацията - дума важна
със българска закваска ни разяжда.
Защо, какво, не питайте, не бива,
преди да дойде свобода, умира,
преди да заживеем като хора,
ни пращат да умираме в обора.
Поне храна да има, малко вино,
защо и мене тук, аз съм невинен,
поне да бяхме угоени крави,
а ние хърби жалки, що да правим.
А мъдри депутати за чужбина,
ще литнат в европейската талига,
затуй ни водят да пасем на воля,
да ни покажат как се тели вола.
А после ясно - те ще ни ожалят,
прегърнали европската си слава,
а ние ще ревеме солидарно,
открили че обичат ни навярно.
Тъй отдалече, мамините гуши,
така добри, овчици тъй послушни,
нима е вярно - вълците пробляха?!
Не вярвайте, започвайте с пердаха.
Но още тук, преди да са поели
към светлите си европейски цели,
защото утре късно ще е братя,
да им покажем кой държи комата.
Народът го държи, тук спора свърши,
но все го лъжат, че едни ги върши,
но все го пращат в лудница за бедни,
но все му казват, че е непотребен.
Народът е голям от него сучат
и като змии кървите му смучат,
охранени, свирепи, пременени
слуги народни. Трябва малко смелост
да им покажем кой върти играта,
и после с нежно салто през вратата,
да ги свалиме щедро на земята,
и "Да живее после депутата!"