автор: devita

Отново бяла нощ. Луната очертава с ефирна светлина улиците.
На една от тях, пред къща с полуотворена врата, се вижда сянка. Твоята сянка. Ти си там.. сега. Поглеждащ нагоре. Звездите са мечтите ти.. неизпълнени. Колко ли нощи си гледал с надежда в небесата, за да ги видиш.. реализирани поне там. В мислите си. Но ти не страдаш, не. Те съществуват. Никой няма да ти ги отнеме, защото са само твои. Твоите тайни са съкровените ти мечти.
А ти си сам за пореден път. Нея я няма.. Отиде си в мига, в който падна една звезда. Залезе. Нейният път беше извървян и тя няма пътека пред себе си. Но се роди нова.. малка и все още с лека, блеждукаща светлина. Роди се новата надежда, новата звезда. Затова ти не се чувстваш самотен. Вече си голям.., но все пак се чувстваш дете. Корените на живота не се губят, само се преобразяват.
Слушал ли си вълшебния звук на дъгата, която с тих гласец пее песен. Трудно доловима.. Но красива. Вглеждал ли си се в нея като на част от живота свой? Защото тя е твоята връзка през деня с безкрайността. И не птиците, нито слънцето са твоята пътека. Птиците са с определен път, а слънцето е просто светилището. Храмът на Земята. Докато дъгата.. прекрасна и толкова опияняваща.
Още гледаш звездите? За мечтите няма час.. няма отредено време. Искаш да си на някой планински връх и да си по-близо до тях. Утехата за допир с тях.. е твоята живина. Крепкото листо, което всеки ден получава капка дихание и остава живо. Осъзнаваш ли това.. Не, не преставай да наблюдаваш. Бъди част от тях, както те от теб.. Слей се с нощта. Кратка е.