автор: ESTIR

Легенди тук не се измислят лесно,
виреят гроздето, бодила, къпинака
разлайват клюките и без да има вестници,
а лятото е с орехови, тлъсти сянки.
Не раждат местни. Куквицата не спира,
да се шегува с дребните монети в джоба
най-влюбените цигани препиват с бира,
най-старите крадат дърва за огрев.
Не идват щъркели. Оградите са тежки.
Лютива зимата, децата коравливи.
От тази пръст растат инати грешници,
и много бързо им привършва виното
Не дават сол на заем. Бабите са лоши,
убиват котките, и не отглеждат внуците
не им се спичат от труда галошите,
и като вълци вечер вият кучета...
Не е на припек, но пък не и в ниско,
върти се в кръг асфалтовата вена,
пристигат пришълци и се разкисват,
втрещени, че не им ловят антените...
И не е рай, но не е чистилище,
макар от Бог да е пиляно с шепите,
гора, бетер, и змеят за стралишилище,
душа ми взеха, да прощават слепите.