автор: kalicina

Овдовелите пристанища не пращат вече параходите и лодките в морето.
Не махат с бяла кърпичка за сбогом.
Не изпращат лудите мечтатели на път.
А са сами и чакат никой и изпращат нищо. Няма ги жълтите кръгли балони на Малките и бързите луди сълзи на Любимите.
Има само пясък, пясък и зелени стари бутики. Но това не са бутилките носели писмата на Бездомните в утробата си.....
А пясъкът е на буци, грозен, без цвят и без шепот.
Няма лодки, а само едно старо изгнило весло.
Няма параходи, а само спомен за техния глас.
По брега тича само скелета на стария слънчев чадър, който се спъва в пясъка, претъркаля се и отминава.
И пак е тихо и пак е нищо.

Пристанища - вдовици, пристанища - слепци.

Лодка-Човек-Флаг-Птица-Мираж