автор: BlackCat

Как трепти като струна душата,
слива глас със околния тътен,
разпокъсани мисли се мятат
и... замират. Светът ли се срути?
А небето, на празно кънтящо,
е полегнало ниско и мрачно...
Всъщност... беше ли толкова важно
да разказвам, преди да заплача?
То така и така ще се случи -
ще си тръгне светът ми прегърбен.
От куршумена болка улучен,
ще се лута до... миг преди съмване.
А дали този миг ще дочакам?
Ще вали остър дъжд покрай мене.
Ще разказвам: Светът е заплакал.
Аз не съм. И не ми е студено.
Ще повярват на думите. Нека...
Ще се гмурна в безпътния вятър.

Само ти, зная, ти ще усетиш
как трепти като струна душата.