автор: ben

Човек след време и от удара претръпва.
А времето.. Търпение! – все някога ще спре.
Не ще тогаз да бърза никоя минута,
не ще да има вече накъде.

Не го подканвай – този миг и сам ще дойде –
безвремието грозно в тъжно битие...
Тогаз дълбоко в спомени заровен
безпомощен ще бъдеш кат дете.

И даже болката ти няма да я има –
безчувствен ще останеш – жив предмет.
Кажи ми искаш ли сърцето ти да спира
ако така ще спре и любовта във теб?

И няма вече да желаеш да си друго
(не толкова смирен, а хищник зъл).
Човекът своя гроб сам си избира,
ако някога във него жив е бил...

Както някога във миг несподеленост,
си делял нежалейки душата си на две.
Ако ти сам към себе си не проявяваш милост
компромисът какво ще ти даде?

Ще забравиш ли за любовта във тебе
ако можеше за малко времето да спре?