Събуди се, вече изплуваха
последните риби, които
са забравили как се танцува
под вълните щастлив сватбен танц.
Острият шлем на луната
ги разрязва надве
и телата им
заприличват, нагоре обърнати,
на ножове, опръскани с кръв.
Събуди се, светлината е вече
с две лица. Ще избухне едното
и не искам от него да видиш
ужасени до Бога очи.
Неусетно на леглото е паднала
ослепялата сянка. И гънките
на завивката нежна тънеят
и се забиват във нас.
Събуди се, перваза го счупиха
тези остри лъчи между сенките.
Морето ще влезе с плисъка,
който вятърът е разковал.
И преди да ударим челата си
в стената на прилива утринен
и да станем под слънцето рибата
на ръба на любовния мрак,
нека с теб да удавим в телата си
оня дяволски къс от живота,
който нощем се ражда в утробите
и живее до слънцето в нас.
Събуди се с безмълвния писък
на всемирните риби, които
изплуват от недрата на своята
наедряла от бременност нощ.
Апокалипсисът зъл ще ги среже,
за да има за Бога и Дявола,
за короната ярка и иглена
на тази двулика Луна.
Събуди се, проглежда прозорецът
и открива неопазени тайните.
И ще зейнат издайни оптворите
на осветените слепи очи.
Събуди се, предчувствам агония.
За последно съм мъничка рибка
върху златната кука на утрото
и денят ще ме хвърли на пясъка
с водорасловомъртвия цвят.
И завивките пяна ще станат,
и в прибоя съвсем ще изчезнат.
А морето ще дави жестоко
две принуденозлатни петна.
Събуди се, защото се съмна
и лъчите запалиха кладата.
1988г.