автор: Tiranozavar

Сцена „Кухнята”
Глава „Въведение”
Завеса
Прожектор
Първи дубъл
Мъжът е среден на ръст, леко прегърбен, кльощав. Хърба, го нарича понякога тя. Усойница, й отвръща той. Тя е с тъмна коса, на бретон, кокалеста. Синеоки са. И двамата. Когато не се бръснеш два-три дни си по-секси, лизва го в ухото тя. Аре, стига се лигави, той отблъсквайки я рязко с дясна ръка. Седнали са на пейка. Градинката на църквата, през която минават всеки ден привечер. Преди да се приберат. Тоя таван трябва да го сменяме вече, ебати гълъбарника, тя, докато си събува обувките и пъха тесните си стъпала в старите, скъсани пантофи. Аман от тебе, да ти кажа пък аз, затваряй си плювалника или си намери работа, той, докато смъква лилавото си яке и го мята на закачалката. После млъкват. Дълго. Тя рови в хладилника, а той отваря прозореца. Отсреща градът е сив, през смога прозорците в панелния блок отсреща леко примигват. Ърбан, казва сякаш на себе си той. Пак ли проект?, тя с лека ирония в гласа. Спонтанно го казах, той отпускайки се върху дървения стол.
- Може да се получи. Ще питам Боян за графика на галерията и ще направим серия фотографии „Ърбан”.
- Това е правено.
- То всичко е правено, въпросът е съвсем друг сега!
- Къф е въпросът?
- Не трябва да губиш темпо, трябва да продължаваш, трябва да развиваме проекта „3,14 по Менделеев”, трябва да се шуми, миличък, да се шуми – тя пали цигара.
Той влачи крака до хладилника, отваря го, взима бутилка бира, рови в чекмедже. Чува се изсъскване на пяна. Устните му обгръщат гърлото на бутилката и адамовата му ябълка започва да играе ритмично към брадичката и обратно към торса. Брадичката-торса, брадичката-торса, брадичката-торса. Пие със затворени очи. Като пеленаче. Сукалчето на мама, мисли си тя и ръцете й изтръпват. Устните му по рамото ми, по китката ми, в моите устни, във ва… Правим секс във вагон, пуф-паф, пуф-паф, влакът прави прас. И той свършва. Последните тласъци са мазни. Очите му плътно затворени, между миглите му влага. Това трябва да си го запиша, да си го запиша, да си го запиша. Вътрешен диалог. Субтитри в порно.
- Знаеш ли какво се сетих, миличък?
- Какво се сети? – устните му пускат стъклото и тя вижда как върху гърлото се появява за миг и се пука балонче.
- Може да са говорещи снимки! Музика и снимки, ама не само музика, а и гласове, примерно може и шумове. Пералнята, която стърже, котлонът, който съска, казанчето в кенефа, стъпките на съседа отгоре, гласовете на децата отдолу, ръмжене на двигател, ние с теб правим секс…
Той отново захапва бутилката, но този път с отворени очи. Зениците му са игриви, плъзват се по мръснобялата й тениска, увисват като обеци на зърната на гърдите й, правят полукръг в скута. Тя следва погледа му. Иска й се да изкрещи „Ангард”, да постави ръце между краката си… а той да я снима…. Мммм.
- Това не е лошо – той посяга към купата с фъстъци и хвърля едно зърно в устата си. Белите му зъби скръцват, той преглъща.
- Лакомник.
- Котенце – той, игриво.
- Патеее – тя, закачливо.
Към устата му полита още един фъстък. Хруска между зъбите му.
- И този диалог също може… - той взима купата и изсипва в шепата си ядки.
- Нямаме касетофонче.
- Записвай го някъде, де.
Тя става, пресича стаята, рови върху бюрото, търси химикалка. Връща се обратно и се отпуска на стола.
- Как беше, че забравих…
- Не мога да го повторя, тия фъстъци имат вкус на мухъл.
- Ами, не ги яж тогава, как беше в началото, че забравих!
- Нещо за пералнята.
- А да, може да снимаме една „Перла 05”, и отгоре да сложим малка колонка, който иска да я чуе как дрънчи.
- „Перла 05” не е готино, по-добре някоя немска машина.
- И да крещи на немски – Их либе вашето бельо и мръсните ви гащи их либе и хайл „Ариел”.
- Това е турбо яко. Можем да се обадим да ни спонсорират перилни препарати.
- Ако се обадим няма да ги псуваме.
- Няма да псуваме „Ариел”, да го еба.
Млъкват. Тя оставя тетрадката на пода и тръгва към него. Целува го по бузата и усеща дъха му, горещ, горчив. Слага ръка върху ципа на панталона му.

Следва продължение