автор: Mariamrad

Моята обич не е бит пазар,
а на площада сега се преценя.
Ще я разкъса ли тази тълпа
или ще дава просто мнения?

Моята сила не знае морал,
ни за беседи са мойте въпроси.
Може би всеки е съдник голям
и философ за това: „Ти какво си...”

Няма чакали и жадни орли,
само безкрайно „загрижени” хора.
Те ми отправиха тежки вини
и ми присъдиха свойта опора.

Да, не е лесно да бродя сама,
без да очаквам съвет и утеха.
Само че Пътят вървя го така -
вътрешно, тихо, макар и нелеко.

Всъщност кой казва, че аз съм сама,
кой обещава, че Пътят ми лек е?!
Мойте помощници са у Дома.
Мойте водачи проправят пътека.

Зная, понякога гръмко шептя,
сипя искрящите свои емоции.
Време е пак да се самовглъбя
и мълчаливо да пазя уроците.