автор: HAVA

В пространството на вечна безтегловност
копнеем за отвесно равновесие.
Ще го достигнем ли за Бога?
Защо на простосмъртност сме обречени...?!

Закотвени към упорито недоверие,
към мрачните оврази от съмнения,
изгаряме в отровата на люта злоба
и в тежките вибрации на егото...

Животът ни е шарена прокоба,
но търсим в него съвършенство -
навярно в безтегловно равновесие
ще го усетим, но... отвесно!

из "Бунтарство в разпети петък"