Ти ли си белият вятър,
който се спъна в скалата?
Спрял върху суша за кратко,
сили набираш обратно-
да не останеш на котва
и да разчупиш застоя.
Рониш скалата за почва-
тя се целува с прибоя.
Ти си безкрайно движение.
Тя - верността. Дали чака?
Но и до смърт разгромени,
вие се търсите в мрака.
Ти - след жени непотребни
и недоносени страсти.
Тя - претворена от тебе
чрез ураганното щастие.