автор: nikoi

Палитрата ми беше много бедна -
за шепа ярки думи я смених.
И затова сега до теб ще седна
и кротичко ще ти напиша стих.

От горест в горест все ще се преливам,
но няма да се свърша точно в тях.
И няма да ти преча да заспиваш,
но тихо ще се сипя в звезден прах.

И много тихо ще ти се усмихвам.
А ти ще ми рисуваш небеса.
До този миг, във който ще съм свикнала
да стават ежедневни чудеса.