Недей ме докосва!
По кожата ще липсва тръпката,
дори и мисълта ще бъдат грозна.
Не ме докосвай!
Не могат да са слети стъпките.
Не могат сенките да са прегърнати.
Недоизказани неща,
като мишлета в ъглите
ще шумолят в нощта.
Под светлината на лицето ти,
ще залязва упорита звезда.
Под топлината на ръцете ти
синьо цвете ще оставя листа.
Върху устните топлия клей
аромата си ще прахосва…
Дори със дума, недей!
Недей ме докосва!
Старата дреха на душата износвам.
Под нея ръцете изстиват.
Недей ме докосва!
Не бива!