автор: petinka

"Там ли, дето свободни ще бдим
и ще бъдем два пламъка слети,
и в нощта, сред безброй светлини
като двойна звезда ще засветим?"
/Елисавета Багряна/

С любов в моя сън те нарисувах
и даже дланите от страст се разтопиха.
Подобно извор, с наслада те жадувах,
но ликът ти се отми - въздишка тиха.

А бе като порой, със мощ заля ме
ново чувство - свят от мечти.
Душата ми тръпнеща с ласки беляза,
копнеех да го задържа ... Уви!

Утайката от сълзите преглътнах
и с небето тъмно денят се смени.
Потърсих път към теб и мен -
не исках пак от жал да ме боли.

Тъгувам, че си тръгваш с утринта
и можеш да обичаш само нощем.
Успея ли дните пред нас да задържа,
то ДНЕС, а не в съня, те чакам още!