Млечно дрезгав глас
арпежно се разлива,
за танц
сълзите се облякоха
в солено виолетово.
Разплетени,
провиснаха таваните,
светлината се съсири
по входовете на тунелите,
мракът
изходите им загърби.
Незаключени
капаните кроят усмивки,
полират
ръбовете на душата ми,
да ми измислят радост.
Не ми е до шеги!
А може би навън е синьо…