автор: crying_fairy

Да се забравим.
За да не боли.
Защото споменът е мъка.
Отиваме си. Аз от теб.
И ти от мен.
Забравяме и дните си предишни.
Боли.
Да, споменът е болка.
Отминалите дни?
Тях забрави ги.
Боли.
Но не раздялата.
А туй, че бяхме...
Бяхме аз и ти.
Двамата.
Щастливи.
Но времето е като роза.
И увяхват дните.
Отронват се листата.
И умират.
Умираме и ние.
Любовта ни.
И пътищата се разделят.
Нека да не помним.
Забрави.
Забрави, че бяхме.
Иначе... боли...