автор: linjack

("When We Two Parted" от G. G. Byron)
Като се разделяхме
с сълзи в тишина
сърца си разбихме
за много лета,
бледа бе твойта страна
и тъй хладна - твойта целувка,
че предричаше ми мига -
тъга носи тази милувка.

Росата в тревата
и студа по челото
сочеха теглата,
идещи в живота.
Клетвите за верност
днес са ти отнети.
Твоята безчестност
горко мене гнети.

Името ти чуя ли,
скръбно тръпна аз.
А защо така боли,
че днес няма нас?
Твоите най-близки
не знаят за мен -
всеки ден те мисля -
тих и натъжен.

С тайните ни срещи
в скъб и тишина
искахме сърцето ти
аз да утеша.
Ако пак се срещнем
някога така,
как да те посрещна?
С сълзи в тишина.