автор: dubrav

По дяволите всички огнеборци.
Да идат в ада!
И да го гасят.
Горя!
Веднага отвори прозорците.
В един от тях ще ми влети дъхът.
И ще разцъфне.
В цвете непознато.
А видя ли в очите ти сълзи,
ще се завърна.
Не като приятел.
Приятелите са до време, ти,
си нещо много повече от време.
Не ме щади.
Изгаряй ме, прекрасна!
Пали ме с думи, със усмивка, със очи.
Едно помни.
Когато аз изгасна,
прозореца веднага отвори...