автор: Mariamrad

Чувството си преобръщах
и изследвах досега.
Пак наопаки обръщах,
докато го уморя.

Мачках го, докрай го стисках
с пръсти в моята душа,
сдъвках всяка нежност, исках
да не й се поддада.

Чувството без жал разнищвах,
ровех гневно и с тъга,
но напразно – в него нищо
няма аз да променя!

Гордо после се заключих
в скруполи и суета,
ала пред олтар научих
да не хуля, да мълча…

Чувството си пак почувствах,
пламнах без да изгоря,
леко стана ми, напуснах
суеверия и страх.

Мислех се за важна Боже!
Зная – Изначалността
в мойто чувство само може
да ми върне Радостта!