автор: sradev

Пътувам си из дупката и не щеш ли - едно такова омърлушено и омърлявено Аз си седи на един камък.

Ще запитате какво стана с корените и излизането от дупката, ще кажете, че за рождения ми ден се е полагало да излезна.
Да, ама пак пропаднах. От 2 години не мога да се измъкна от тази дупка. Как пропаднах - то е друга история, вече четвърта седмица я описвам и поправям. Боря се с моите Аз па току клекна.

- Абе Аз такова-онакова, що не бачкаш? - питам го с укор.
- Нямам вдъхновение.
- Притрябвало ти е вдъхновение! Ето ти пластмасов молив, от сърцето до петите се огъва, пиши, не се офлянквай. Срокове текат.
- Написал съм го.
- Е, тогава за какво вдъхновение бръщолевиш?!
- Нямам вдъхновение да го прочета.
- Па то е просто - буквичка по буквичка и с пръст, за да не изгубиш някоя.
- Навехнах си показалеца на едно мишле.
- Не си останал без пръсти. Фани със средния и давай напред.
- Средния не го бива. Не е така гъвкав и само на закръглените се спира. От "з" само едно "з" остана, че голямото "а" му е ръбесто.
- То е щото си взел оня кривия, дето се счупи на един чорап. Вземи другия показалец.
- Много е ляв.
- По-сърдечен е, значи.
- Нямах сърце да го пиша, хич го нямам за четене. А левия без сърце не работи.
- Опитай с левия среден. И така без сърце за друго го не бива. Изваждай го от време на време от ухото и чети. Ето ти една моя цветна снимка за вдъхновение.
- Добре, добре почвам да чета, само си прибери тая снимка!

Такива са ми Азовете - от добро не разбират. От бой - също. Само с чалъм. Големи са магарета. Па току изберат момент и те сритат. Ама тоя - голям простак! Вдъхновение за четене му се приискало. Че тая щуротия кой ще я чете? Та Аз ли?