автор: deida

Ти пак принадлежиш на онзи пол,
който ме кара да се чувствам
толкова противоположна
на всичко, за което има име
Version 22.0

Думите се борят в мене да излязат на повърхността, но изплува само пяната от удавянето им – отровна пяна, полепнала е по мен като дреха, по която ме посрещат. Кой може да плува в дълбокото, без да се страхува, че може и да няма дъно?

Ти пак принадлежиш на онзи пол,
който ме кара да се чувствам
толкова противоположна
на всичко, за което има име.
Така и не измислих епитета,
който да ми подхожда
и да ме описва
както смъртта – живота
и всичко останало – тебе.
Сравнявам се най-често
с правописна грешка
в десетте заповеди на Онзи,
във когото вярвам
и който е безгрешен.
Често съществувам
по-често – не,
а най-често се питам:
да или не?
Защо умея да плувам
така добре срещу теченията?
Още не съм разбрала
колко дъна има
под онова, което достигам
всяка вечер в легена за пране,
в леглото и под него,
в мърсотията по тенджерите
и клонящите към празнота чаши,
пълни с алкохолни огризки,
в подлеза пред работа,
в дупките на местата
на онова уж мислещото
и онова все туптящото,
в кухината на надеждата
и в гроба на мечтите й.
Колко дъна
Все дъна
Лесно ли им е на дъновистите
Дори Еверест за мене е дъно
на Земята, която
е все наопаки отразена
във дъната на очите ми -
Налягането е толкова голямо,
че всеки път си мисля:
Пръскам се!
Но идва следващото подниво
следващата долна земя
следва
пореднотно начало
на достигането до ново дъно.
Понякога имам ясна представа
за цикъла и всичко останало.
Не знам коя дума да напиша
от всичките, които не зная,
за да бъде забравено,
че си я научил да вика,
докато прави любов
и сега по цял ден
си крещи сама.

А когато всичко свърши,
ще започне от очите.

Защо се влюбва все в мъже и ветрове, в жени, деца, зверчета и във приказки? Игрите – все по-лесни за измисляне. Играчът е обречен да умре. А доста често е била готова. За прекалено много страхове. Достатъчно е почвала отново. Но никой не можа да разбере. Все нейде трябвало е да я има. Кристализира във въпрос отровата. Говори на един, а гледа другите. Защо не става лесно да забрави, че пак е пожелала да е Бог?






.