автор: CHARLY

Лунни пътеки в морето блещукащо
извървял съм със теб, Самота,
колко ли сълзи тихо потупващи
ронят носталгия с мъжка тъга!

На първата пейка във морска градина
над плажа самотен и тъжен,
на вълнолома, приятел от млади години,
спомнил си моите грижи!

А имаше време, когато в очите,
не сълзи, а радост искреше,
от висините взета, за любимата,
в ръката ми звездица блестеше.

И все на тази пейка бяхме,
със първата, и с втората, и с третата,
тя даде своя чар на всички,
като пълнолунието и пътеката.

Тихо е, въпреки морския звън.
Тихо! Отекващо тупкат сълзи
върху моята пейка... тайната крие
за първи целувки и страстни искри.

И винаги на пейка първа,
на пейка тъмна и грижовна,
тя пази спомените живи
за младостта и за земята родна!