Моля те...
Гали ме със перото си творецо,
помилвай страдащата ми душа,
сънувай птици в облаците леки,
съзирай жаждата във любовта!
Терзанията мои излекувай,
във този ад на хорска суета,
ангелското поприще рисувай,
с мечтанието нежно на речта!
Отражения на силуети бледи,
не сътворявай с твоя чар,
те теб поглъщат, после себе си
и рожби са на черен господар!
Молбата идва често като Дар,
в шпалир от звуци откровени,
открехваща вратите на поета
към ценностите честни и нетленни.
А протегната ръка приел,
по-щастлив живей се,
все едно - дал или взел,
твори, творецо и засмей се !