автор: CHARLY

Никога ли вече
няма да те видя?...
Със кръста съм обречен
да нося мойта дива...
Не вярвах във съдбата
и изплаках самотата!
Огорчен съм от чара ти!
Горчив е вкусът
на горест отронена
от очи бездънни,
пръскащи на прах сълзите,
на въздушен, звезден прах,
за да не струят към теб
и да не съзираш моя стон,
моя вопъл тежък.
Тежи ли споменът, не зная...
О, ангел мой... боли!
Дали това е края...