автор: tinytitch

Едно мишленце сиво - и палаво, и диво, изскочи от буквара, от чантата на Вяра, качи се на вратлето, а после на ушето, погали й косичката и седна на главичката. Копнееше да види истинския свят, а не картинки сиви и тук - там някой цвят.

Но точно в този миг се чу страхотен вик:
-Местото е заето! За пандели е взето!
Изплаши се мишлето. Прескочи на лицето и в него се отърка. Страхотно се обърка! Застана примирено, сякаш е пленено.
Но детското лице превърна се в мишле: с две щръкнали ушички и зъбчета - иглички. Същинска мишка жива - голяма и игрива! А всъщност беше маска - двулична и ужасна...
- Ще имам две лица пред другите деца: едното на детенце, а другото - мишленце! Доброто ще е Вяра, а с другото - забава! със пакости различни - за хора непривични!
И като всяка мишка почувства остър глад. Хранителна верижка потърси в този град. Посегна към храната в боклука на земятя и сирене намери. От радост потрепери!
- Добре ще си похапна!
Но някой в миг я цапна...Космата грозна лапа я хвана за ръката, а погледът зелен я тръшна по корем. Котакът я притисна, а Вяра силно писна:
- О, помощ! Аз съм Вяра! - обезверена, тъжна, бяла започна да се моли, но "цър - цър" изговори! Щом църкането чу, котакът се наду и с ноктите си хвана жертвата в капана. И чудо: маската се свлече с въздишка от лицето, а Вяра - онемяла, насреща беше цяла! Лицето й бе нейно - в усмивка бързо грейна!
- Не искам две лица - те носят ми беда! Едно е моето лице и му се радвам от сърце!
А мишката игрива? Тя беше тъй щастлива, че бързо се завърна - букварчето отгърна и седна примирено, със любопитство победено. Най - после бе наясно, че чувства се прекрасно! А книжните герои във приказките свои живеят най - добре - не плашат никое дете!