Покрай мене минеш леко... като ураган
и с ласки ме убиеш... жива погребеш;
В тебе е отдавна светът ми цял събран,
а дойдеш ли при мене - ти пак ме украдеш.
До болка те обичам - за клише го мислех
от някой недомислен латино сериал...
живота ми сега в епизоди триста
струва ми се да е някой някак си събрал.
Лута се мисъл в безпътни коридори,
в океани-спомени за тебе газя
и не зная магия ли, какво ми стори,
та толкова обичам те, че чак те мразя!
И за да живея, от тебе се нуждая,
а тая нужда ме убива, задушава -
да бъда твоя искам, ала как - не зная,
че никому сама душата се не дава.
И иска ми се да крещя, да плача с глас,
от тебе да избягам, от мен, от любовта,
но сама си знам - не мога да избягам аз,
когато плът съм, а си в мене ти кръвта.
Че ще полудея - за теб съм луда вече;
че ще умра - ще чакам живот от тебе нов;
не ме е страх - от пътя прав съм надалече -
и не ме е страх - аз тук съм да ти дам любов!