автор: dianastar

Едно влюбено сърце...
да го разбиеш - лесно.
Едно влюбено лице -
сълза по него блесне...

А сърцето жадно чака
и превива се под млата -
тежък удар е в мрака
трепетът на циферблата.

Всяка мисъл хвърковата
е с пречупени крила,
а на календара дата
е само нашата била.

Обръщам се - не си до мен,
а с твоя глас сърце крещи;
събуждам се - не идва ден,
а утрото в сълзи лъщи...

Жадувам те - тъй както мога -
до отчаяние и болка -
жадувам те и моля Бога
да издържа - не зная колко.

И всяка мисъл е за теб,
и за теб още само дишам,
а жива съм само наглед -
писмо с прах като да пиша...

А разумът ми и не вярва
любовта ми да се върне,
но в сърцето болка парва,
щом те миг окото зърне...

Не мога с огради и забрани
да избягам от твоите очи -
сърцето зад стената ще остане
и вместо пулс гласът ти ще звучи...