Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Kkkep
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14155

Онлайн са:
Анонимни: 575
ХуЛитери: 0
Всичко: 575

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2024 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаТрудни решения
раздел: Фантастика
автор: mihof

...мислено се извини и на котката, която замери ...

I.
Не знам дали това е най-добрия начин по който можеше да се започне тази история, но вече е късно да се питам за тези неща.
Това което ще ви разкажа се случи в едно малко погранично селце, което кой знае защо, имаше голямо влияние върху икономиката на цялата държава. Няма да го описвам много подробно, но мога да ви кажа че единственото нещо което го отличаваше от другите подобни селца беше голямият храм, в центъра на селото.Той беше достоен дори и за главният град, но като по някакво чудо се намираше точно тук-в селце с 583 жители. Бройката естествено не е постоянна-мени се на всеки няколко дни, но горе-долу се запазва близко до това число. Храмът имаше не много служители. Всъщност никой в селото не знаеше колко са точно, но предполагаха че са четирима, като се допускаше че има и още няколко, които не се показват пред простолюдието, нещо като свещени свещеници. За яснота на цялото повествование ще приемем християнските наименования-свещеници, светии, ангели и т.н.Лесно мога да ги заменя с истинските им имена- съотв.кринли, кринлеи, спокри и т.н., но само ще се утежниме с излишни и нови изрази, които всъщност няма да са ни толкова необходими.Ще използвам и други познати ни имена за описание на тези непознати ни предмети и въобще за всичко за което сметна за необходимо, по причини сходни с по-горе изложените.
Мисля че вече мога да започна с главната история, която е за един от жителите на това село-Вик Лоуп.
Един ден Вик се разхождаше около оградата на храма, разглеждаше плодните дръвчета в градината и се облизваше.Беше решил вечерта да посети " забранената градина" и да се наслади на напращялите дръвчета и по-точно на плодовете им, огънали клоните до чупване.Необяснимо защо никъде другаде не се раждаха толкова голями и сладки плодове. Свещениците обясняваха това с вярата им в бога и молитвите за добра реколта.Всъщност те отглеждаха плодове съвсем нетипични за областта в която се намираха-все едно да се отглеждат банани и ананаси на място където никой не е и чувал за тях. Никой от селото не беше пробвал тези плодове, всичките бяха за императора в далечната столица и някой по-хитър свещеник, успял да скрие нещо за себе си.Между жителите на селото се носеше слух, че тези плодове имат най-невероятният вкус, който може да си представи човек.Та нашият Вик беше решил да провери тези слухове със собствената си уста.Разхождаше се и си набелязваше дръвчетата с по-узряли плодове, които ще посети през ноща.Пообиколи оградата, па се прибра вкъщи и легна да спи.
Вечерта се събуди малко след изгрева на луната, изми се, облече се топло ( вечерно време ставаше доста студено, дори и през лятото) и забърза към храма. По пътя го видяха само две котки, вторачили се една в друга и подхванали някакъв си техен спор.Те нямаше да го забележат, но Вик не пропусна възможноста да го замери с камък и успя да удари едната по задницата. И двете избягаха-качиха се на близката ограда и злобно го загледаха. След половин минута подновиха спора си. След няколко минути достигна оградата от камък и ковано желизо.За младия добре сложен мъж не беше никакъв проблем да прескочи и вече беше вътре.Още със самото прехвърляне на краката си през железните шипове, усети гореща вълна да се носи откъм тази почти "райска градина".Скочи вътре и трябваше да свали почти всичките си дрехи, защото тука беше топло, топло като през деня на припек.Може би наистина боговете се грижеха за тази градина?Той се запромъква към ананасите, набелязани от през деня и след малко достигна до тях.Откъсна три, набута ги в торбата, завързана на гърба му и се запромъква към бананите.В този момент насреща му изскочи куче, такова куче каквото не беше виждал през живота си, и се хвърли към него с ясното намерение да го захапе.Вик с едно движение извади меча си привързан на гърба му, и удари кучето през устата.Изненадата му беше огромна, когато наместо да се разлети кръв и парчета кости, както и трябваше да стане, звяра успя да захапе меча му и да го изтръгне от ръката му.Вик се уплаши не на шега и се хвърли на ляво, направи кълбо на земята и се озова от дясната страна на разбеснелят се звяр.Кучето се опита да се обърне към него и дръжката на меча попадна право в ръката на крадеца.Той я хвана и дръпна в обратна посока, успя да изтръгне меча си от пастта и с бърз удатр разцепи черепа на невижданото чудовище."-Наистина не беше куче" помисли си Вик, и това го накара да вземе решение да си тръгне без да си откъсне това, за което беше дошъл.Не направил и две крачки откъм храма се чуха викове и се видяха светлини.Свещениците по някакъв невероятен начин го бяха усетили.Побягна към оградата и след броени секунди вече я прескачаше.Още непрескочил напълно усети студа от другата страна на оградата, които го удари като шамар през лицето.Зад гърба му се чуваха викове-"стои, стои, няма къде да ни избягаш.."
Вик съжали за всичко което е направил тази вечер, дори мислено се извини и на котката, която замери преди по-малко от половин час, скочи на мръзнещата земя само по риза и побягна към границата.Вече беше съобразил че свещениците ще намерят дрехите му и ще го осъдят за кражбата-наказанието е отсичане на по-сръчната ръка, в неговият случаи-дясната.
Границата минава по планински хребет на около 37км. от селото.С неговите темпове на бягане, като се пресметне и наклона, и тежкията терен, може би до сутринта ще е оттатък..."-Но какво има оттатък..?" запита се той. "Никой не е ходил там.." помисли си той, " тогава ще съм първият, и там ще живеят хора...".Такива мисли се въртяха в главата на бягащият млад мъж...


Публикувано от BlackCat на 04.06.2004 @ 23:03:08 



Сродни връзки

» Повече за
   Фантастика

» Материали от
   mihof

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

17.06.2024 год. / 01:23:49 часа

добави твой текст
"Трудни решения" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.