недовършено есе за недовършените човеци
Прекрасната ми щерка като малка често казваше сладко:
"ошу мичи!" и с това имаше предвид себе си,
когато е сбъркала нещо или не е била послушна......
Хрумна ми, като си спомних с умиление за любознателните
очички на дъщеричката, че тази откровена доблест изчезва
за жалост при израстването на Хомо Сапиенса.
Защо като пораснем не си оставаме такива честни,
по детски наивни, чисти и неотмъстителни?
Защо се появяват в нас тези безскрупулност, егоизъм,
суетност и безразличие?
Даже тези отрицателни стойности се приемат все повече и повече
като естествени за човека и почти се оправдават
с натюрела му(особено егоизма).
Създадоха се съмнителни псевдопонятия като оправдано безразличие,
условен егоизъм(познат от студиите и като полезен егоизъм),
неизбежна суетност, безпринципна принципност, нужна неправда,
благородна лъжа......ецетера...
......Исках още доста да пиша, но има ли смисъл......
не е ли безнадежден този деволюционен процес?!
......Докога ще лъжем сами себе си?!
......Заслужили ли сме изобщо най-високото място в йерархията
на видовете и творенията божии......
ЧАР...22.09.06......посветено на порасналата дъщеричка