автор: galachad

Чудесна, си изпратена от Дявола.
Къс капчица в яката ми след дъжд.
Сумрак неволен, твърда пъпка алена.
На стрък зелен прорасла изведнъж.

Учуден ще погаля нежноста ти.
Извивка на усмивка и игра.
Но пак съм сам, тежи ми сивотата.
Покривайки ме с есенни листа.

На стар изтръгнат пън съм заприличал.
Откривам се след търсене и сам.
Какво ли е вселенски да обичаш.
И виждаш корен в погледа му ням.