автор: Mariamrad

Не можах да ти се нарадвам
и дълго да присъстваш до мен.
Не ми стигна този изстрадан
допир, ни краткия трескав ден.

Не изчерпах, докрай не изпитах
обичта.... кой измисли закон,
че когато страстта се пресити,
тя угасва във нас бързешком
и че чувствата в пепел със времето
се превръщат, че стават на прах...
Да навярно така е, но Вечното
не пребъдва ли винаги в нас?
Не зависят ли Трайност и Временност
от безкрайната воля във нас?
Невъможно ли бе да премериме
свойта сила със преходността?!

Твойте ласки – не им се наситих…
А дали е така по-добре?
И нима сме сега с теб по-близки
щом преситени с обич не сме?!

Не успях да ти се нарадвам.
И не искам. Ти пак си във мен.
Вярвам аз - след дългото страдане
ни очаква Безкраен ден!