автор: Keri

Най-големият страх на хората е неизвестността. Единственото сигурно нещо в живота е смъртта и точно тя представлява най-голямата неизвестност. Някои мислят, че след като умрем се прераждаме, други - че отиваме в рая, ада или въобще някъде.
Хората не могат да приемат това, че са крайни. Иска им се да вярват, че както са по-висши от животните, така са по-силни от природата. Ето защо търсят нещо, с което да го докажат. Тялото не може да бъде вечно, следователно трябва да има нещо, което е невидимо за очите. И точно тук идва ред на душата. Но не е ли вярата в нея просто заблуждение? Не е ли сламката в морето, за която искаме да се хванем, за да ни даде кураж?
Нека да предположим, че душата наистина съществува. Много мислители са писали за нея и всички са давали различни определения за това какво представлява и къде се намира. Аз вярвам, че ако има душа, то тя е енергия, заключена в тялото. Когато човек умре "затворът" на енергията отваря вратите си и тя се освобождава. Според законите на физиката енергията не се губи, а само преминава от едно състояние в друго. Не се знае обаче дали това важи в този случай. Да речем, че действа. Тогава душата ни би трябвало да се промени. Това от една страна доказва теорията за прераждането. Но в наши дни за една минута се раждат два пъти повече хора, отколкото умират. В древността е било обратното. Тогава енергията би трябвало да "чака" да се роди дете, в което да се "всели". А къде отива до тогава? Тук се намесва нуждата от място за престой, което води до доказване на другата теория. Може това да е ад и рай, както е според християните, но това поне според мен, е малко вероятно. Адът и раят са измислени, за да се накарат хората да живеят праведно. По-достоверна изглежда версията за падземното царство на Хадес, както са вярвали древните гърци. Питам се обаче защо точно под земята? Нима за енергията, наречена душа е възможно да се слее със земната? Може би. Но може и да се разтваря във въздуха. Тук се потвърждават измислиците за духове. Защо не? Енергията може да се запази в същата си форма и извън тялото. Но тогава не би ли станало много пренаселено от енергии?
Нито една от теориите за "живота след смъртта" не дава отговор на всички въпроси. За съжаление никой не се е върнал, за да разкаже, което от една страна е хубаво, защото всеки може да мисли каквото му харесва. И тази вяра ни успокоява...
Но мен все ме човърка въпроса: Ами, ако душа няма?