автор: gumbert

Хубав е залезът, тъмносиньото небе
на запад светлее все още, и розови пътеки се вият
далече нанякъде,
Сонатата spring adagio на Бетховен е molto espressivo
И очите ти гледат ме нежно, тъмносини са те
А във тях – розови точици
Към мене притискаш топлото тяло, - хладната пролетна нощ
е пълна с надежди, и звукът на виолата – също,
И песента на нощните птици...
Ти към мен се притискаш, аз пък запомням мига,
В който сме с тебе под залеза тих, - а пред нас
хората с техните автомобили бързат за вкъщи,
Ето, - вече е тъмно; ти ме прегръщаш, а аз плача от радост,
Душата ми едва понася красотата на света – любовта ти,
този залез, и музиката – те се сливат във едно...