автор: sve_ti

Светлина ми трябва,
за да усетя живота,
който ден след ден
изтича от мен. . .

Светлина! Тя е дар небесен,
от дявола отнесен. . .
В тъмнина погребан,
от хората забравен. . .

Тоз дявол, тоз демон,
в ада царува,
Земята – в ад превръща.

Тъмно! Мрак!
В очи ми пламък изгасна пак.

Тъмно! Мрак!
В сърце ми последна капка живот
завеки напуска тоз ад. . .