автор: Scratch

Бягайки от тишината на напиращата вечер,
Потърсих убежище при сплетените клони,
При синьото спокойствие и при уюта
На замечтаните цъфнали люляци

Понякога вечер,когато ме докосне аромата,
Аз сънувам замечтани люлякови песни,
Понякога сутрин,когато ме докосне аромата,
Аз изживявам люляков ден.

Понякога,когато усетя как жестокостта
От простата човешка злоба по света,
Дойде твърде много,аз сред люляците пак се гуша,
Те ми шепнат мили думи,те знаят,че това съм аз.

Любим ли?Някога обичах,той ме рани,
А синия люляков цвят онзи зловещ спомен изтри.
И сега съм по-жива,сред люляково синьо,
Отворила очи за новият и по-щастлив живот.

Боли ме,защото знам,че моята пролет
Ще изчезне в зловещите дебри на лятото,
И моите,моите люляци,не ще достигнат
Мечтаната безбрежност на океана.


за Cloudi