Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Djivderova
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14187

Онлайн са:
Анонимни: 319
ХуЛитери: 0
Всичко: 319

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2025 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
2425262728   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНазад към себе си
раздел: Романи
автор: amebcho

Вървя напред, само напред.
Назад. Това понятие престава да съществува за мен. Изпарява се от горещината на съзнанието ми, подвива опашка и без дума остава при себе си. Едно отминало ехо. Един крайпътен знак, покрай който си минал преди време, много време. По време на своето движение. С дни - пеша. Само пеша. Оставям назад спомените. Те отлитат като листа на маргаритки под ръката на жесток влюбен. Не. Не позна. Аз не се опитвам да стана човекът без минало. Причината е дяволски проста. Разбираш ли? Всеки има моменти от отминалото настояще, които са плът от плътта му, орган от тялото. Вродени. Толкова вродени. Не.

Така аз се пречиствам. Защото отивам напред. Да. Напред и нагоре. Днес наобяд видях Планината в далечината. Планината. Великата планина. Целта ми. Моето спасение. Ходя от само десет дни, но все едно са минали години.

Години от момента, когато тръгнах. Когато напуснах пустошта на сивия ден. На бетоненото убежище на панелния тристаен апартамент, трети етаж, двайсет и една години живот. Често бях се питал преди... Кому е нужно това? Защо живееш в една малка, празна, безлична килийка... На теб? Това си бях доказал отдавна. През дългите периоди на странстване по България. През Каменния бряг, Широката лъка, Strange Mountain и хиляди други места. Навсякъде се нуждаеш от само едно - едно одеало (или спален чувал), което да те топли и от малко храна. Другото си го носеше със себе си - своето собствено тяло. Нищо друго.

Е. Разбира се бях тръгнал с раница, спален чувал, палатка, празна тетрадка, няколко дрехи, нож, малка тенджерка, желязно канче и други удобства. Неща, без които е по-трудно. И въпреки всичко нали все пак бях тръгнал? Към Планината.

Виждам я пред себе си как се е извисила. С меките си върхове и най-зелените гори. С малките си селца и истинските хора. Не тези, които през цял ден играят себе си, а тези които наистина са. И които наистина знаят как да живеят.

Отдавна чувствах назрялостта на този момент в съзнанието ми. Но гледах да го избутвам встрани. Встрани, където той пропадаше встрани от струята на моето внимание. Не ти трябва да тръгваш. Тук имаш всичко. Можеш да работиш по дванайсет часа на ден. А после да поживееш четири часа. Преди отново да заспиш и да започнеш отново.

В града ти си отделен с желязна ограда от твоята работа. Нещо е скрило пътя към мястото, откъдето можеш да усетиш плодовете на труда ти. Тези плодове са станали нечии други. Те са ти чужди. Не ги искаш в теб. Затова ги пилееш.

В града, където всеки е поел по собствената си пътека и не обръща поглед настрани. Към другите. Към тези, сред които някога е живял. Те сега са му като някакви чужденци. Имаш трийсет приятели. Всички други са членова на една безименна и сива маса.

Заспивам на два часа от планината. Запален огън. Опъната палатка. На залез станах свидетел на прекрасна картина. Планината се срещна със Слънцето. Двама великани, които се засичат всеки ден по веднъж и изглежда имат какво да си кажат, защото изглеждат толкова щастливи от тази ежедневна среща, колкото едно човешко същество не може да бъде никога. Затова те сияят. И душата ми също започва да става толкова красива.

После малко хапване. Хляб и супа. Малко сърбане със саморъчно-приготвения хляб. В палатката се наслаждавам на сънища...

Ставам и продължавам. Вървя напред. Напред към Планината. Напред към онова запустяло село, което ме зове.


Публикувано от Administrator на 30.04.2007 @ 19:51:54 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   amebcho

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.2
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

08.02.2025 год. / 05:06:14 часа

добави твой текст
"Назад към себе си" | Вход | 6 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Назад към себе си
от Limonka (danist@abv.bg) на 03.05.2007 @ 03:10:33
(Профил | Изпрати бележка) http://danist.blog.bg
Разказваш увлекателно.
Може би, по-правилно е да се каже напред към себе си...


Re: Назад към себе си
от vavilon на 15.05.2007 @ 15:50:14
(Профил | Изпрати бележка)
Всеки носи своя собствен ад! Назад към себе си...


Re: Назад към себе си
от victoria на 03.09.2007 @ 16:47:23
(Профил | Изпрати бележка)
Интересна гледна точка за смисъла на живота...
Поздрав !


Re: Назад към себе си
от torbalan на 31.10.2007 @ 17:37:47
(Профил | Изпрати бележка)
Приятелю, хареса ми твоя разказ. Наистина увлекателно разказваш! Ще се радвам да прочета нещо ново от теб.


Re: Назад към себе си
от marteniza на 31.10.2007 @ 17:52:35
(Профил | Изпрати бележка) http://www.marteniza.blog.bg
Гледап снимки от Килиманджаро. Гол връп, да им се чудиш на хората. Топящи се ледници. Тъга. Десетки тръгват нагоре. Пътища различни, всички - към върха водят. Опра Уинфри: Dream big. God has even bigger dreams for you, than the ones you can ever imagine. And you tell him - "use me like a vehicle, even if it hurts."


Re: Назад към себе си
от rimoza (Rimoza@abv.bg) на 20.12.2007 @ 15:00:02
(Профил | Изпрати бележка)
Назад в миналото никога
не поглеждай, животът е колело,
което само напред се върти...
ПОЗДРАВИ ! БЪДИ !