автор: edna_jena

Тази нощ те целувах навсякъде,
но дали разбрал си,че съм аз?
Мислиш,че събудил те е вятърът,
но грешиш-това бях аз.

Влязох през ключалката стара
сякаш правила съм го отдавна.
Даже и ръждясалата брава
усмихната път ми направи.

Първо целувах очите ти
и ръцете нежно погалих,
прошепнах и тихо в сърцето ти:
"Не ме забравяй,не ме забравяй!"

И устните аз не пропуснах
и тялото силно и младо,
в прегръдката твоя отпусната
аз вкусих от теб зажадняла.

(на М)