автор: haramia

докато препускаше навътре
побеснял от себе си
дървета се самоубиваха сезонно
лебеди прегризваха изящните си шии
депресирани от търсене на смисъл във трохите
обичаше единствено когато
не защото
и не спря да тича, а мрази тичащите птици

бездомни тъпи помияри са гладните въпроси
задоволяват се с подхвърлен отговор
и благодарят с опашките
непоносимо мило
да се кастрира честолюбието
да се кастрират всички блудкави латерни
еднаквите им припеви
подскачащите пуканки и светлините
синджирените люлки и памуците с полепналото розово
в очите

когато си облечена във черно
си толкова красива
че мога да ти подаря единствено
сребърния
дъжд