Ела,не се бой,
Носиш ми радост и утеха
В трудните дни.
Помниш ли старото време?
Тогава бяхме приятели,
Тогава бяхме деца
И аз се учех да играя с огъня...
Боях се,но ти беше до мен,
Макар да знаех,колко си далеч.
Ела като стар спомен,
Да поговорим за старите дни,
Да поговорим за онова,което сме
И което не можахме да бъдем.
Излъгах и теб и себе си.
Сега ме е яд.
Защо не дойде?
Щеше да си до мен.
И сега щеше да си друго,
Не само спомен.
Съжелявам за онова,което ти причиних