автор: petinka

Демонична сила сякаш в мене се стовари!
Болезнените твои сдържани слова,
които с искреност в очите не изрече,
а ги запечата - колко просто! - в плика.

Не ти достигна смелостта, аз зная,
да ми признаеш, че отмина любовта.
А по-достойно бе да се изправиш.
Аз болката ще понеса, но не така...

Уви, страхливец се оказа в обичта си
и показателно, че и в живота си така.
Дори звездите, дето светят от високо,
дори и те видяха в тебе подлостта.

Сърцето ти от тънък страх трептеше,
а беше нужно малко, може би,
пред мен ти да застанеш и да кажеш:
далече сме и нека да не сме сами...

Обръщам гръб на теб и с мъка във душата
сама отново ще закрача по света.
Обичах те... със Любовта аз бях богата,
но подлата постъпка ще ме пари все така.