автор: petinka

Към перона бездушен отправила взор,
сред посрещачи се губи - тълпа разнолика
и скрива в очите красиви дълбоко сълзи,
да не заплаче опитва, но сърцето не пита...

В мъглата съзира го сред размитите ликове,
и в жадувана прегръдка тръпне да се сгуши.
Как очаква да съзре пак онзи плам в очите му -
пожарът, който я изгаряше до днес отвътре.

Покорен от нея, влюбен, безсловесен,
с устни страстни с трепет той я приласка.
В пазвата си мъжка с нежност приюти я,
от нея като птиче стоплено притихна тя.

И поеха заедно по пътя към звездите,
където грееше луна за двама - бяла и добра.
От обичта им стоплен бе дори и мрака,
когато затрептяха влюбените им сърца.