автор: Josephine

Дъгата многоцветна се вие в небето,
тъгата неусетно се впива в сърцето....

...и страдаш и се мъчиш
и каляш,и се гърчиш
и сам ти не разбираш
Какво?!Какво ли дириш...

Загубен си в мъглата,
къде ти е душата?
Защо я няма радостта?
Отиде тя със нежността..
...а ги измести безразличие-
на чувства никакво наличие.
И всичко сиво е нали?
И всичко живо ти уби-
остана някаква обвивка!
„Ти имаш нужда от почивка.”
..............................................
Я стига!Я,се съвземи-
живота вече си върни!