автор: deimos

Изпитвам глад-искам да руша...
Нещо ме възпира...
Изпитвам глад-искам да руша...
Нещо ме възпира...
В мен нещо ме държи...Уморен съм от борбата,но за пореден път ще се примиря .
За пореден път върху себе си ще плюя...
Проклет съм аз ,защото съм човек,
проклет бъди и ти ,защото знаеш ,че слаб и си ти.
Залъгвай се засега ,но знай -има час,в който виждаш колко безпомощен си ти.Колко страхлив всъщност си,колко грозен изглежда силуета ти.
Ти си нищо,защото нямащ смелостта да се защитиш от чуждите мечти...

Има миг ,в който разбираш ,че черното и бялото ,светлината или тъмнината са само лъжи на твойте очи.
И сега мога да ти го кажа.О ,да ...
Омразата може д те крепи.Да,тя може да ти дава свобода.Злобата ,неразбирането са нищо друго освен просто един друг аспект на човешката природа.Красота или грозота?
Просто вървя...


Аз съм нищо.
Гледам и не виждам.Сляп съм ,ала имам очи.
Чувам звучи,но съм глух.
Защо?Защо?
Защо не мога да изпитвам нищо абсолютно?Защо нищо не разбирам?
Защо залъгвам се ,че нещо съм,когато всичко мен смазва без да мога да му отговоря?

Искам да разбия основата ,искам да протегна ръка,искам да съм звяр,искам да съм господар...
Но никога няма да мога ,защото човек съм аз и такъв съм обречен да остана.
И да утре ще съм съвсем друг ,защото човек съм аз и никога смелост няма да събера ,за да победя един от двамата в моята душа.