автор: rupani

Понякога е заразителен, понякога заразен, а понякога съм заразен. В общи линии ме заболява коремът. Очите ми се наливат със сълзи и изгубвам контрол. Някъде в центровете на мозъка, един взема властта и започва да бълва. Всичко става смешно. Даже и трагичното, даже и тъжното, даже и табутата. Даже и съкровенното става смешно.
Това е, смехът е простак! Простакът избива в мен! Аз се смея! А какво искам да кажа с това? Че не ми пука? Много щеше да е просто, ако беше така.
Че не ми пука аз мога да покажа по много начини. Смехът не е просто дистанциране. Но на първо място е дистанциране. Когато се смея, аз вече съм вън. Недосегаем! Е, поне за момент. Но колко струва този момент? В този един момент, докато аз заливам със смеха си всичко наоколо, от обсадената зона се измъкват всичките ми останали части. Тихомълком.
Някой ми се сърди. Повечето ми се сърдят. Жена ми дори се вбесява! О, боже, колко време ми струва само една усмивка? Часове, дни! Аз съм разконспириран! Аз съм бил несериозен! Гледал съм бурята да отмине. Хайде пак в началото! О, защо не ми клъцнат някои мускули на лицето, та усмивката ми винаги да е обърната наопаки?
Та! Когато се смея, аз ставам всесилен. Само за миг, но всесилен! Защо? Смехът, както разбрахме отблъсква. Не, че не могат да те набият заради смях, могат и още как! Могат даже да те убият! Но защо?
Защото в един малък отрязък от време, преди да им падне пердето, ти за тях изглеждаш като бог! Някой, който не зачита тяхната власт, техните възможности, техните позиции, времето натрупано зад гърба им!
Ние не знаем възможностите си. Мислим се за слаби. Добре! Все някога ще се научим. Ще станем всесилни! Но… дотогава ни остава само смехът.
А защо ескимосите отъждествяват секса със смеха? Какво е първото чувство, което изпитвате след секс? Не е ли то за вечност и безметежност? Също като при смеха, нали?
Само като се смеем, ние забравяме за всичките си слабости и несъвършенства. Ставаме равни. Не само помежду си, но ставаме равни с всичко! Усещали ли сте, как се чувствате равен с всички, които се смеят заедно с вас? Ето това е! Кога друг път ще разберете, колко сте близки с ближния си?
А когато се смеем сами? Не поставяме ли оттатък чертата целия свят? Всичко познато нам отива там! Даже и Господ!
Е, как мислите, дали боговете се смеят? Май се смеят. Така си мислите нали? Така ви се иска. А значи е и така!
А защо се смеят? Може би и на тях им е тежко и от време на време искат почивка? Може би им става скучно? А може би искат да се смеят заедно с нас?
Велика сила е смеха! Обединява. Всеки, който може да се смее, може да изпита любов към всеки, който може да се смее. Как ли ни се смеят понякога от небесата и от преизподнята? А ако в този момент се видим и ние на какво приличаме и вземем, че се засмеем?
Да, да се присмеем на себе си. Защо пък не?
На присмеха в общи линии не се гледа с добро око. Смята се за нещо долно. Едва ли не, присмехулникът е комплексар. Ама, че хубава дума – “Комплексар”! Както и да е... Индианците имат два вида шамани – едните са сериозни, другите – не. Едните търсят пътеки през хорското неверие, за да достигнат боговете и да ги умилостивят, а другите използват хорското неверие, за да докарат боговете при тях. Странно нали? Да пародираш собствените си ритуали. А целта е една и съща. Просто се гони по два различни пътя. Просто... присмехът каптира онова, което неверието е сътворило. Ти може и да се смееш на бог, но това, ако не друго, означава, че поне признаваш съществуването му! А останалото са подробности.
Този който ти се присмива, в общи линии ти прави услуга, дори и да го прави със зла умисъл. Грижа го е за тебе, най-малкото. Ако се погледнеш през очите му, може да видиш много неща. Може и на теб да ти стане смешно.
Смехът не може да се победи с бой. Боят е най-бързото поражение пред смеха. Смехът може да се победи само със смях. Най-добре се смее този, който се смее последен, не защото се смее сам, а защото е намерил сили да се надсмее над себе си, а другите не са!
Със смях може да се кажат много неща. Например “Натоварваш ме!”, “Натоварил си се прекалено със собствените си проблеми, сега товариш и мен!”, “Откачаш! Стегни се!”. А присмехулниците ги смятат за откачалки.
А присмехулниците са тъжни същества. Присмехулниците ти се смеят не защото изпитваш болка, а защото те тази болка отдавна са я понесли в себе си и добре знаят, че единственото лечение за нея е смехът. А болка около тях има много и те често се смеят. А... “Omnia animalia post coitum opresus est!”, т.е. “Всяко животно, след съвкупление е тъжно!” Така е и при смеха...