Ако можеше човек да види и зад най-ефирната женска красота зеещите дупки на оголения череп,ако можеше да прозре зад най-голямото мъжко достижение на ума озъбената челюст,то би направил себе си щастлив,като отдаде любовта си на едно човешко същество.
Вентилаторът работи на първа степен. Жуженето,което се разпръсква в пространството напомня за събран нектар от пчели.Нощната лампа хвърля мека светлина около предметите и сиянието и вае причудливи форми.Въздухът звъни от очакване.Случаен порив на вятъра грабва черната покривка на мрака и посред натежалата от наслада нощ блясва полирния мрамор на женско тяло.По слепоочието ускорено пулсира тънка вена,прозирна под нежния пергамент.Предусещащо тялото е застинало в напрегнато очакване.
Влиза той.Нетърпелив лъч на лампата се отклонява и закачливо се разхожда по нейните клепачи:”Погледни го!”
Стаята потръпва от напрежение.Проводника на лампата е нажежен ,от нетърпение зарядите му се взривяват.Прозорецът разтваря очи ,изпращайки към небето тревожни флуиди sos-sos-sos ,а парещият му дъх ускорява оборотите на вентилатора.Женското тяло мъчително притиска клепачи.Усет за мъжественост.Тя се предава по невидимите магистрали на въздуха и неговото желание я обгръща в томителен парлив облак.Неволно разтваря устни.Ръцете и търсят опората на леглото,но се плъзгат по оживялата драперия на чаршафа и препратени се изгубват в пространството към него.Кратък конвулс прерязва слабините,където една топла празнина зове и ще го погълне.
„Не отваряй очи!”
Нервно гадае представата за него.Дъхът и замира в настръхнало очакване.Ще срещне погледа му в оня миг,когато докосвайки всяко едно листенце,ще разтвори пъпката,за да се изгуби в пожара на нейното пиянство.За първи път.
Извитото тяло чертае следа на опъната до краен предел тетива.Замръзнало в агонизиращо предвкусване.
Сега.