автор: rupani

Има едни меса, които може и да приличат на пастърма, но са си някакво пушено свинско филе, солено, солено, и само това – солено месо – нещо, което много лесно можеш да сбъркаш със солено рибешко. Със студено пушена скумрия например.
Нещото е в едни пакети, нарязано натънко и вакуумирано, на разфасовки по килограм. Толкова е сплъстено това нещо, че не можеш едно парче да отделиш като хората и понеже го ядеш само когато си гладен, го дърпаш нервно, а то се отделя на конци, и се ядосваш, и го лепваш на една филия хляб, и после го дъвчеш, дъвчеш, дъвчеш, като дъвка. Никакво удоволствие – само дъвчеш и гълташ. Това е!
Имаме го това нещо много. Бяхме го купили защото бе евтино и беше предназначено за гости, но гостите нещо не го оцениха, пък и кой ли би го оценил, колкото и да си го напил? Странно нещо. Да ядеш храната с раздразнение. Каква ли полза имаш от това? После ти е гадно на стомаха.
Нооо, нещата вървят в пакет. Каквото ежедневието – такава и храната. Каквато храната – такова и ежедневието. Като тази субстанция е то – жилаво, солено и безвкусно. Консумираме го раздразнено и безотказно, и после имаме болки в душата. Болки, които освен с алкохол, по друг начин не можем да заглушим. Но си го и ядем това ежедневие, защото пари сме трошили по него, и не пари сме трошили, а с части от себе си сме плащали за да се сдобием с него. Късали сме душите си, късали сме плътта си, само и само да се сдобием с това пакетирано и евтино нещо, което за сметка на това е било в голямо количество, и това ни е поблазнило окото.
И не ни стига това, но сме готови да го изживеем докрай това ежедневие, вместо да го хвърлим на кучетата, та като сме страдали достатъчно от него, поне вече да не страдаме.
Но не – ние сега го ядем само защото ни е яд. Яд ни е на нас самите, че сме били толкова глупави, че сме били толкова слепи, че сме били толкова лакоми. И ще си го ядем! Ще си го ядем, докато престанем да усещаме вкуса му. Докато престанем да му обръщаме внимание, докато…. един ден пакетите свършат.
Евтино беше това ежедневие, а колко ни струваше да го изядем?