Признавам си - обичах наизуст.
Със догми от любимата си книга.
И устните ми още имат вкус
мастилен, но до твоите не стигат.
Признавам си, че Главният герой
остана недописан, недочетен.
Свободен - точно Ти да бъдеш Той.
И сам да се сражаваш със сърцето си.
Признавам си, че можех всеки ден
да ти подавам реплики, защото
по-лесно е да бъдеш победен,
но жив - вместо оплакан от живота.
Признавам си,че всичко измълчах -
да изговориш своята пътека.
И си признавам - много ме е страх
от самотата. Но си тръгвам. Нека
не се намерят думи да ме спреш.
Да дойдат после - като хляба прости.
Сега не ти се вярва, но растеш.
И в следващата книга ще си Господ.